Към кои храни се пристрастяваме?
Храните, към които се пристрастяваме най-лесно – какви са рисковете?
Зависимостта не се проявява само при употреба на алкохол, цигари или наркотици – храната също може да се превърне в обект на пристрастяване. Научни изследвания сочат, че някои видове храни въздействат на мозъка по начин, сходен с този на хероин и кокаин, особено когато става дума за силно обработени продукти, богати на мазнини,
захар и калории.
Когато приемаме такива храни, се активират зоните на удоволствие в мозъка – така наречената дофаминова система. Това създава усещане за еуфория и удовлетворение, което бързо може да се превърне в зависимост. Колкото повече се консумират тези храни, толкова по-силно мозъкът търси нова „доза“ удоволствие, като същевременно развива толерантност – човек започва да се храни, дори без да е гладен.
Пристрастяването към храна не засяга само хора с наднормено тегло. Дори хора с нормална телесна маса могат да изпитват загуба на контрол върху храненето, особено когато се сблъскват с емоционален стрес или тревожност. Това поведение често остава незабелязано, но води до физически и психически последствия.
Най-пристрастяващите храни според експерти включват пица, шоколад, бисквити, сладолед, пържени картофи, чийзбургер, безалкохолни напитки като кола, сладкиши и дори пуканки и пържено пиле. Общото между тях е, че са ултрапреработени и съчетават мазнини, сол и захар в изкушаваща комбинация.
Ако забележим признаци на зависимост – често похапване без реален глад, чувство на вина след хранене или неспособност да спрем след първата хапка – е добре да се консултираме със специалист. Диетолог или психолог може да предложи индивидуален подход за преодоляване на хранителната зависимост и изграждане на здравословни хранителни навици.
